„Изнамервание на компаса“ от Петко Р. Славейков

ИЗНАМЕРВАНИЕ НА КОМПАСА[1]

Петко Р. Славейков

В средните векове станали много полезни изобретения, от които най-знаменити са: компасът, огнестрелните орудия, палопрахът и книгопечатанието.

Компасът или морска пусула ся нарича една околчаста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата постоянно ся върти една стрелка, намазана с магнит на остроконечний бод.

На компаса най-много замечателното е че как и да ся обръща единът край на магнитната стрелка всякога ся повръща все на север. И така по компаса може да ся познае на къде е север, юг, изток и запад, което е твърде важно, а най-много за онези, които ся плуват с корабли в открито море, от дето ся не виждат никакви брегове. Компасът го изнамерил някой си Италианец Флавио Жиоса, който живял в краят на XIII-то и при началото на XIV-то столетие. Докле не бил изнамерен компасът мореплавателите не ся пущали далеко в отворено море, но обикновено плували покрай бреговете; защото мъчно можали да намерят път в морето. А като ся изнамерил компасът, мореплавателите, ръководени от него, дерзостно начнали да плуват по океаните на въз различни страни, защото знаяли вече на къде отиват. А в тези мореплавания те открили много нови страни и народи.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Пчелица. 1871, кн. 3, с. 42