Освящението на железний път на Европейска Турция

In memoriam: Цветан Марангозов
14.01.2021
Телефонът
20.04.2021
turcia

Освящението на железний път на Европейска Турция[1]

Както са извести, освящението на железний път от Цариград до Белово стана на 5 того. Желзните кола, в които са качиха садразамина, министрите и другите чиновници и вестникари тръгнаха във вторник сутринта на 11 часа от цареградската станция, между едно голямо множество зрители.

По 5 часа колата пристигнаха в Чорла, дето са принесе едно угощение на пътниците под два копринени чадъра. През обеда една музика свиреше разни свирни и момчета, облечени в бели дрехи, пеяха песни. До тука ний не вземахми освен 32 километра на час по причина на многото криволичания на пътя. Но от Чорла до Едрене ний земахми 40 километра на час.

Станциите върху всичкий обход бяха великолепно украсени. Селянете от околностите, пременени в празничните си дрехи, бяха са стекли на тези станции, за да поздравят садразамина. Учениците пеяха трогателни песни и викаха едногласно сички: Да живее царя ни.

Ний пристигнахми на 11 часа вечерта в Едрене. Безброен свят чакаше на станцията, дето са намираше и до 4000 души войска под оръжия.

Подир една почивка от 10 минути, великий везир раздаде декорации на главните чиновници на компанията; и като са свърши това раздавание, вечерята са сложи.

Барон Хирш представи две здравици, една за Султана, друга за садразамина. В първата здравица той каза, че железниците ще развият естествените богатства на мястото; че тий ще оздравят едно честито бъдеще на местните народонаселения; и че за това добро бъдеще ний требува всички да благодарим на Султана, който снабди страната с този силен елемент на цивилизация.

Във втората здравица той благодари великий везир за дето почете освящението на железницата с присъствието си. Като приехте поканванието, казва барон Хирш на садразамина, вий заявихте високо симпатията, която имате към делото ни, и интереса, който носите към всяко предприятие, което може да извършва едно плодовито влияние върху напредъка на царството.

На тези две здравици Мехмед Ружди паша отговори с друга, в която обяви, че най-горещото желание на царя е да види своите народи да са развиват и да благоденствуват. Железните пътища, каза садразаминът, са най-доброто средство, за да ни отведат към тази цел. Отварянето на пътя между Цариград и Белово е едно от най-благородните усилия на господаря ни за направата на железни пътища в различните части на царщината. Тези линии, които улесняват търговските индустриални сношения на Европейска Турция, които свързуват Едрене със столицата, и на освящението на които присъствувами дават ми честитий случай да сърадвам народонаселенията, които са повикани да са ползуват най-много от тях.

След кафето Мехмед Ружди паша отиде при валията, дето пренощува; колкото за другите пътници, тий прекараха нощта във вагони, нарочно преобърнати в стаи за спане. През угощението цяло Едрене беше осветлен и фишеци са хвърляха до полунощ.

На другий ден ний тръгнами по 5 часа за Пловдив. Ний пристигнахми в този град на 11 часа вечерта, като минахми през великолепни равнини, забележителни по цветището за обработване. Земята между Цариград и Едирне е белки пак тъй производителна, но наместо трудолюбиви българе, тя е населена повече от черкези и гръци. Инджинерите, които правеха пътя, не са уморяват да хвалят този български народ толкоз трудолюбив, толкоз почтен, толкоз търпелив, толкоз разумен, толкоз добър; но тий не намират думи, за да са оплакват от другите жители на мястото и особно от черкезите.

В Пловдив ний намерихме същото разпространение на войски и едно безбройно множество мъже, жени и деца. Едно добро угощение ни чакаше в магазията за стоки на железницата, която беше приготвена за обстоятелството. Градът също беше така приятно освятлен и фишеци са хвърляха и тука. Ний пренощувахми в същите вагони, които бяха докарани там.

Пловдив е далеч един километър от станцията. Ако и да няма забележителни памятници, този град дава на положителний человек по-голям интерес от Едрене, в този разум, че вижда в него повече движение и че търговията е много по-развита.

На 2 ½ железните кола тръгнаха за Белово и пристигнаха по пладне. Това място е твърде прекрасно и въздухът е чист и силен. Тука направихме една закуска. Между Белово и Пловдив пътят е прав. Садразаминът честити барон Хиршя за здравата направя на линията.

След закуската садразаминът повика инджинерите на линията между Белово и София, която ще са направи от правителството. Великий везир изрази почудванието си от полекото карание на работите. Инджинерите поискаха да са умножат работниците и това умножение и това умножение им са обрече от Мехмед Ружди паша. Инджинерите са надяват да изкарат пътя в 15 месеца вътре.

Тука са свършва на дело освящението. Към 6 ½ часа ний са върнахми към Пловдив. Ний са спирахми по станциите дето са подадоха много прошения на великий везир, който ги прие с благосклонност.

На 12 ½ часа ний влязохме в едрененската станция. Нищо не беше изменено. Ний намерихме там същото множество. Едно хубаво угощение ни чакаше. Но великий везир вечеря при валията.

На четвъртий ден сутринта по 12 часа ний тръгнахми за Цариград. На всичките станции ний срещнахми същото възхищение. На 10 ½ часа ний пристигнахми на цариградската станция като вземахми 42 километра на час. Всичкий железен път е от 562 километра.

(К.)

[1] Текстът е публикуван във в-к Турция, Цариград, 15 юни, 1873, брой 18.

Текста подбра и обработи Владимир Игнатов.