Телефонът

Телефонът[1]

            През миналий месяц Априлий вестниците известиха, че някой американец изнамерил един вид телеграф, с който депешите ся изпращат чрез уста, с говоряние. Тоя телеграф ся нарече телефон. Същийт американец изнамери по-после един апарат, който да препраща от един град до други образът на человека или изображението на кой да е предмет. Опитите на американеца ся повториха с успех в Германия и напоследък телефонът е пренесъл няколко разговора от Кале до Дувр, т.е. от Франция до Англия.

Посредством тия два чюдни апарата една фамилия може да види баща си в далечен град и да говори с него, и ако в Букурещ например представляват някоя драма, то от Свищов или от Търново може да ся вижда сцената и да ся слушат гласовете на актьорите.

Текста подрба и обработи Владимир Игнатов.

[1] Материалът е публикуван във в. „Българин“, I, 13, 19 ноември 1877 г., неподписан.