Телефонът
20.04.2021
Покана за конференция. „Над него ден изгрява”, или за образа на Слънцето в българската литература и фолклор
21.06.2021

Едрине, 16 Априлiя 1859.[1]

 

Господине Редакторе Ц. Б, Вестника!

Колкото тукашните жители праздноваха тъзи година весело въскресение Христово, толкова и времето беше прiятно; но при всичката им радост присъвокупи ся още и друга, която никога не ся видели в Едрене. На дванадесятый Априлiя на Въскресенiе по един часът през нощта дойде от Енес и параходът М а р и ц а пръв път. То беше чудно нещо да видят на скелята си параход, което от началото на Едрине не е било. По праздницы человеци забравиха и визита и всичкыты тичаха на скелята да посетат новийт гост. Покрай Тунджа не можеше да ся промине от человецы. От параходът варката от сутринта до вечерта приносяше человецы във вапорът да го глядат от вътре. Така и реката беше пълна с малки каичята и салове и обыкаляха новыйт гост за да го видат от всякъде. На сичкый народ поглядити бяха усредоточени в него. Казоват че в съббота на 18 тоя мясиц ще тръгне за Енес и от там ще начне чинното си путешествiе до Едрене, чтото всяка неделя да дохожда по веднаш.

К. Василев

[1] Дописката е публикувана в Цариградски вестник, IX, 428, 25 апр. 1859, с. 116.

Текста подбра и подготви за публикация Владимир Игнатов.