Покана за участие в конференция “Литературните поредици – конструиране и деконструиране на канона”
03.10.2020
Какво ни е нуждно, за да можем да ся ползувами от машините, както трябва?
26.12.2020

Благословена телеграфия[1]           

Някой си сърбин Васо отишъл у Виена, дето не бил ходил други път. Той пристана да го заведе един файтонджия където знае, и завел го у Отел Мунч. Щом са настанил, зема та напише на жена си това писмо: „Драга жено! Аз съм пристигнал у Виена благополучно и намирам са у гостилницата назована Отел Мунч. Като са позабавя тук 4-5 дни, после ще си дода. Твой Васо.“ И наистина тъй е било.

            Четире дни наред той ходел сè с файтон, що го заповядал и довождал назад у гостилницата. На петия ден той рекъл да са поразходи у града и пешком. Ходил що ходил и най-подире, като рекъл да са върне на мястото си, изгубва са! Но по-лошето било, че той заборавил и как са зове Отелът. Лута са сиромах Сърбин и кого де срещне пита: Си, сайнс со гут, во ис майн квартир? Питал по немски. Но някои си са усмихвали, а някои го погледвали изкриво и си заминували. Ненадейно той хлътва у едно сръбско кафене, дето чюва да приказват по сръбски. Обрадван за сполуката, запита: „за Бога, братя, знаете ли де ми е квартирата (конака)?“ Това му било първото питане. И тук седна да приказва примеждьето си; обадил и за писмото, що беше писал на жена си. – Не бойте са, Господине, след час вашата жена ще да ти обади квартирата, само да й телеграфирам аз, казал му един от присъствующите; а ваша милост ще да поседите с назе и ако обичате, можете да ни почерпите.

            Тъй е и било: познайкът ударва телеграфическата жица да пита Васовата жена на кое място у Виена са намерва нейний мъж. Около сред нощ пристигна тази депеша: Мъж ми е у Отел Мунч. „Тъй е!“ извика Господин Васо засмян до уши. „Сега съм избавен. Пийте, братя, да пием кому какво са пие, Благословена да бъде телеграфия!“

Текста подбра и обработи Владимир Игнатов.


[1] Училище, III, 12, 30 авг. 1873, с. 96 (неподписан), издател-ступан Р. Блъсков.