Фотографирание на мисли

Фотографирание на мисли[1]

„Chicago Tribune“ разправя за д-р A. M. Veeder от Lions следующето.

Dr. Veeder поканил петима негови приятели, които притежавали голяма чувствителност, да идат с него в една фотографическа галерия, където, той им казал, ще направят опит и видят, дали ще може мисълта на човека да се фотографира. Като отишли там, взимат един запечатан от фабриката пакет с 12 фотографически плочи, от които взимат една и я поставят в рамката за плочи, която затварят и я поставят на една маса. Съгласяват се да мислят върху един предмет и поставят ръцете си така: едната ръка отгоре плочата няколко сантиметра далеч, а другата под масата, където била плочата поставена. В него момент всичките напрегнато мислили върху казания предмет и след една минута експозиция,  взели та развили (разтворили) чувствителната плака, на която излязъл предмета, върху който те си мислили.

Подобни опити в Европа са правени от французкият офицер Commandant Dargeh. Обаче мнозина не са сполучили. Очевидно е, че за сполуката се изисква не само тия, които правят опита, да са крайно чувствителни, но да могат да съсредоточат мислите си върху предмета, който искат да фотографират.

[1] Текстът е публикуван в сп. Задгробен мир (Орган на Психическото дружество в София), 1906, кн. 1, с. 43.

Текста подбра и обработи за публикация: Мария Русева