Сеанс с планшетка

Сеанс с планшетка[1]

Г-н К., от София, се научил, че посредством един инструмент, наречен „планшетка“, човек можел да се сношава с духовете на умрели хора. Доставя си планшетката и една вечер сяда да я опита. Туря си ръцете на нея и плочицата започва да се мърда от само себе си. Отначало той помислил, че несъзнателно я мърда, но тъй като намерил под плочицата написано: „аз съм духът на жена ти“ – повярвал.

Той попитал силата, която движела плочицата: „ако е духът на жена ми, нека ми напише къде и кога е родена, женена и умряла?“

Плочицата бърже започнала да се движи и написала името на града, дето тя била родена, датата на раждането, на женитбата и на смъртта.

Въпросната планшетка е инструмент, много прост по своята направа: една полукръгла дъсчица, две ролетки на едната страна и един малък молив. Лицето, което прави опит, си поставя върху нея двете ръце. Отначало тя не мърда, а когато се появи силата, започва постепенно да се движи, а молива – да пише на хартията свързани фрази.

Г-н К. е член на Психическото дружество и е лице, комуто може да се вярва. Описаното по-горе не е преувеличение, защото той направи опит пред няколко члена на дружеството и се добиха чудесни резултати.

Въпросът, който трябва да разчепкаме, е тоя: кой движи плочицата и ръката на К.? Дали той не прави това по самовнушение?

Ако плочицата се движи от лицето, което си поставя ръцете на нея, тогава как се случва, че написаното има смисъл? Да приемем, че К. си е самовнушил и несъзнателно подвижил плочицата; тогава как ще се обясни този случай: г-н М., като се научил, че може чрез плочицата да се получи съобщение от духовния мир, отива при г-н К. и го моли да попита духа за неговата работа, без да му каже каква е тя.

Г-н К. си турга ръката на плочицата и тя веднага започва да се движи.

„Ти днес ходи при министра Ф. и той ти обеща…“ плочата написва работи верни, а в същото време съвсем неизвестни на К.

Следователно трябва да признаем, че има някаква сила, която вижда действията на хората и пише за всичко с най-голяма точност. Коя е тази сила? К. казва, че тя написала името си и се казала, че е духът на умрялата му жена. Дали това е така? Ето въпрос, който всеки може да си го изтълкува както ще.

[1] Текстът е публикуван в сп. Задгробен мир (Орган на Психическото дружество в София), 1906, кн. IV, с. 190-191.

Текста подбра и обработи за публикация: Мария Русева