(Хумореска) [2]
Една ловджийска компанийка, състояща се от хора от разни съсловия, доволна от щастливия дневен лов, се опъти към кръчмата на бай Ненчо, близо до съседното село, където уморените ловджии решават да направят обяда си и да пийнат някоя и друга чаша, за да наваксат изразходената енергия. Уверен съм, че и други някои „по-добри“ хайкаджии на дивеча биха завиждали на нашите юнаци на деня от тази ловджийска компанийка, когато пред тях почнаха да се слагат по трапезата много добре сготвената от убития дивеч чорба и други три-четири вида разни ястия, приготвени по диктовката на горския лесничей – наречен Ганю Балкански.
Убитите 120 заека и една лисица, плюс хубавото винце на бай Ненча, скоро развързаха езика на веселите ловджии. Започнаха да се пускат разни закачки и шеги – присъщи на ловджийския живот. Шегите отидоха неусетно толкова далеч, че не оставиха на мира и яребиците на девическия пансион в града. По едно време случайно настана гробно мълчание, което обикновено се изразява с думите: „трайте нещо ще се роди“.
Мълчанието се прекъсна от съдията, член на тази весела компанийка, Петричков, който станал на крака и изтривайки очилата си, които впрочем, съвсем не бяха виновни, задето бе започнало да става мъгляво пред очите му – сядайки на мястото си – доволен с присъщия за него вън от службата саркастичен присмех, той се обръща към своите другари: – Господа! – И в миг се въдвори мъртва тишина около цялата трапеза, па даже и в самата кръчма. – Господа! Човек не трябва само да бие зайците и да гълта така с апетит превъзходно приготвения от тях обяд – лесничеят си пооблиза устните – и да разправя само бабини деветини, лъжи и шеги, но той е длъжен да развива и усъвършенства своите познания. Аз ще поставя едно необикновено питане за разрешение и ще ви моля така, както сме наредени – всеки да даде своя отговор. Позволете ми да захвана от моя съсед, който стои от лявата ми страна. Г-н капитан Владиков, кажете що е железница?
Запитаният, след като смутено се поогледа – като всеки изненадан, който не знаее отде да захване – и почна да се смее: „Ха-а-а, чудесно питане – баре да беше нещо ново – стара история! Железница е-е-е, абе знаете ли що, господин съдия, аз предлагам да почнем с нашия кръчмар – Бай Ненча, защото той е селянин, народ, а vox populi, – е, не сте ли съгласни? Божията воля е, че всякога из народа и от народа излизат най-правилните понятия – не е ли така?“
Съдията почна да се поусмихва дяволски.
– Нека да е така – да чуем божата воля! И намигайки на един от ловджиите, той се обръща към кръчмаря и казва:
– Бай Ненчо, кажи тука на всинца ни що е железница!
Бай Ненчо напусна спокойно тезгяха си и без да се смущава от нещо, даде пресечено своя отговор на своя говорим език:
– Железница е – ете, нали дека на това ние му казуваме огненица – кога човек си има повече пари – та па по-скоро да го отвезат, каде он си сака.
Всички почнаха да се смеят с гръмовит глас и да викат:
– Браво, бай Ненчо – браво!
– Сега господин капитан – поде наново съдията Петричков, обмислихте ли що е железница?
– Ах – да. Мислене – че какво има да се мисли? Железница е едно модерно устройство за съобщение, за да се пренасят във време на война в по-голямо количество войскови части – топове, патрони, муниции и всички други потреби срещу неприятеля, а в мирно време могат да се пренасят цивилни и стоки – както това се казва по железничарски език.
Няколко боязливи възклицания О х о ! – се разнесхоа почти безшумно по трапезата.
Съдията се смееше с още по-силен глас.
– Вие ще ми позволите, господа, да кажа, че г. капитан Владиков разгледа въпроса много едностранчиво и от свое гледище, като военен; та той между впрочем не е схванал питането ми както трябва.
Капитанът, който онемял, със стиснати устни от негодуване, не му се щеше да става дума за неговия отговор; но трябваше да премълчи, защото такова нещо е другарството.
– Сега вам иде реда – господин Окрайников се обърна съдията към богатия търговец на едър добитък, що е железница?
Запитаният, изненадан, търсеше подкрепа в отговора на капитана и за да се измъкне от трудното положение каза:
– Всеки гледа на железницата през собствените си очила. За мене железница е средството да могат да се пренесат 50 вагони с говеда с най-голяма бързина от едно място на друго.
– Дан-дан – бабини деветини, се провикна със своя мощен глас лесничеят Ганю Балкански. Тук не е дума за вашата търговия с говеда и безжалостния касаплък на добитъка!
– Господин лесничей, ядоса се съдията, аз трябва да ви накажа за вашия неприличен, безпарламентарен език – я, по-скоро налейте, като глоба – от лесничея по една голяма чаша вино.
– Аз виждам – продължи той, след като се изпразниха пълните чаши, че вие всички имате нужда от уроци, защото от никого не получих един ясен и положителен отговор. Железница е… В тоя момент влезе началникът на току-що откритата железопътна станция – лежаща недалеч от самото село. Поканен от ловджийската компания да пие чаша вино, той обеща да стори това само за половин час и то ако службата му позволява.
– Ура-а! извика цялата компания. Подир малко ще дойде при нас справедливият Яков и от неговите уста като специалист по железопътното дело ще чуем и научим що е железница.
Щом отново се яви началникът в кръчмата на бай Ненча и след като се посбутаха веселите другари, за да му направят място и му наляха чаша вино, съобщиха му накъсо дадените отговори на Петричковото питане. И всички започнаха да викат:
– Кажете вие, кажете, що знаете.
Насмяно стана благосклонният железничар.
– Господа, вие смесвате, както, за жалост, често става понятието железница със самото железопътно дело, с експлоатацията. Ако се постави питането: що е железница, аз ще отговоря според буквалния смисъл на тоя израз.
– Чакайте! Да чуем!
Съдията Петричков потупа чиновника по рамото.
– Вие имате право, г-н началник, каза той, аслъ това беше ядката на моето питане, защото тука не се касае въобще за цялото железопътно дело – но за специалното понятие железница. За него аз искам да се сдобия с точен и изчерпателен отговор.
След като между веселото общество се размениха разни мнения по това питане, като например: „Да, това е така“, или „да, това е съвсем другояче – друго нещо“, началникът железничар каза:
– На питането, господа, що е железница? Може да се отговори с много малко думи. Железница е един пригоден с железни релси път, по който – по известно направление – постоянно се пренасят било пътници, било вещи, поради което тя не може по угода да се използва по цялото и протежение.
Всичките ръкопляскаха на това дадено обяснение, и между тях беше, може би, от чувството на благодарност или да му поолекне и капитанинът Владиков.
– Вие се мамите, господа, захвана да говори съдията Петричков, ако мислите, че началникът на станцията, ме е задоволил със своя отговор. За нас, юристите, това питане съвсем не е изчерпателно отговорено, то може по-скоро да задоволи само неопитните по тази част.
Всички се огледаха.
– Я го гледай! Провикна се лесничеят Ганю Балкански, това е много остро казано; ние чухме и научихме що е железница и това е достатъчно.
– Не, господа, тъкмо това не знаете, отговори съдията, който почна да говори малко по-натъртено, ато извади из джоба си от един бележник един напечатан лист. За мене е меродавна дефиницията, дадена от нашата най-висша съдебна инстанция. По един юридически спор ето как се е произнесъл Върховният касационен съд по питането: що е железница? Тоя отговор е така ясен и точен, че не търпи никакво възражение и не може да поражда никакво съмнение за спорещите страни. Аз ще прочета самата дефиниция на нашия съд.
Всички млъкнаха.
– Железница е едно такова нагласено за постоянно движение на пътници и стоки – по едно съвсем незначително пространство линия с металическо основание – предпиятие, което по своята твърдост, конструкция и гладкост може да улесни при експлоатирането му от предприемача чрез природните сили (парата, електричеството, животинската или човешка мускулна система при наклонените линии, собствените тежести на превозните средства, или тяхното товарене, или разтоварване) пренасяне на голямо количество тежести от едно място на друго със сравнително голяма бързина или според обстоятелствата да окаже известно благотворно или вредно влияние на човешкия живот или здраве“.
Чудесно впечатление произведе тази юридична дефиниция. Всички се надигнаха на крака и с един глас извикаха:
– Да живее правосъдието – vivat Justitia!
Началникът на станцията, след като си взе препис от тази дефиниция, се раздели от ловджиите с думите: „сега зная, че нищо не знам“.
Побългарил: Ив. Деспотов.
[1] Текстът е публикуван във в-к Железничарски съюз, бр. 8, год. 1, 1906, 10 май, София, с. 2-3, рубрика „Подлистник“.
[2] Тази хумореска се намира напечатана в съчинението „Der Eisenbahner“ том I, стр. 138; побългарена е от преводача. – б.пр.
Текста подбра и обработи за публикация: Мария Русева