Христо Недялков, “Капитан Райчо Николов”

Петко Р. Славейков, Из “Печатопис”
02.05.2018
Н. Казанакли, Из „За изнамервание барутът и книгопечатанието”
02.05.2018

Капитан Райчо Николов[1]

 

Боя при Гредетинските планини

На 1876, Септемврий 16.

 

Чуваш ли там край Морава

Глас, кат чи й на лев –

Огън, куршум, дим и лава

И човешкий рев?

 

Страшен бой е! Огън бълва

Топа турский там;

Шум и крясък – страшна мълва

По целий Балкан.

 

Там се бият момци млади

На наший народ,

Не за злато и награди,

А за чест, живот.

 

Сред куршуми и гранати

Гледай как вървят;

Сякаш че са те крилати,

Сякаш че летят.

 

Я погледай наший Райча,

Лети кат орел,

Как насърдча! Как подскача!

Колко й, братко, смел!

 

Гледай! Гледай! Навъсядват

Онзи турский топ.

Победа е! Те се радват,

Чи ги чака гроб.

 

Слънце спря са и застана

В тоз тържествен час;

А Морава днес засмяна

Каза с весел глас:

 

„Ех, хвала им! Барим славно

Те умряха днес

На туй поле красно, равно –

Зарад свята чест.

 

И кой ли ще обкичи

Черния им гроб…

А с лалета и кокичи

Изгнилий им лоб?”

 

Букурещ, 29 април,1877.

 

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

 

[1] Творбата е публикувана във в. „Стара планина”, 1877, бр. 68.