Н. Казанакли, Из „За изнамервание барутът и книгопечатанието”

Из „За изнамервание барутът и книгопечатанието”[1]

Книгопечатанието е едно изкуство, за да са предават, да са излагат мислите на человека, които са невидими, на видимий предмет – на книга, на хартия. – Тука следователно са ражда вопрос: ами от где е, от какво е книгата? Тойзи материал, на който така удобно върви, както ръкописанието, така и печатанието. Да! Естествен е вопросът. Заради това да ни бъде простено да са спрем и да употребим няколко минути преди за тойзи немаловажен предмет макар на късо.

(…)

Самото правене книга става така: парцалити са сортируват, нарязват са, сетне са провяват и изливат, подир това ги смилат и избеляват; тая масса са влива във форми, от които излезоват вече листове от книга, които проклеюват, сушат, нарезоват, изравняват ги под пресса (тiаск) и напоследък ги пускат в продан. Тая книга оказала особено удобна за скоропис и при това, като составена от дрипи и парцали, а не от коприна или памук, станала млого евтина. По тойзи начин броят на ръкописните книги и броят на читателите са умножил, и на просвещението са отворил пò свободний път за в народът; по особено исполински крачки показало просвещението, от като са изнамерило книгопечатанието сегашно. То съставлява епоха в историята на цивилизацията. За него  M. Guizot казува така: „книгопечатанието, казува той, текст на толкова декламации, на толкова места общи, е до толкова съвършено, что никакво место, никаква декламация, никога няма да му истъщят достойнството и действията”.

Но сегашното съвършено книгопечатание са появило само в половината на 15-то столетие. До това време имало друг род книгопечатание. Така Китайци от старо време печатали с дъски, на които изрезовали букви и слова, ги намазовали с вапсило и ги отпечатовали на познатат тогава книга. Също това дъскопечатание около 1400 г. са въвело в Европа и най-първо в Германия. С такива дъски за първий път наченали да печатат карти за игра, които до тогава са рисували с кыст; после наченали да отпечатоват свещени изображения и картинки, на които им написовали имената, или излагали на тях с писмо приказки, описания, подписи и друго подобно.

(…)

…за това требовало да са изнамерят отделни, подвижни букви, излети от металический состав. – Венец безсмъртния слави наближавал и бързал да короняса своят избраний; – той е безсмъртният Iоган Гуттенберг, комуто напълно принадлежи тая творческа идея, това гениално изнамервание – венец на всичките изнамервания.

(…)

Изнамерванието на книгопечатанието принадлежи до броят на най-големите събития в светът. (…) Книгопечатанието вярно, бързо и за твърде малка цена прави просвещението достъпно за всекиго и за цели народи. (…) …при улеснено и уевтинено размножавание книги през печат несравнено млого са понизила цената на печатнити книги, така что станало възможно и беднийт да има някоя потребна нему книга и да ползова с нея, така что всекий, във време свободно от занаята си, ако ще само, може леко с книжка в ръка да предаде на умствено занятие, което е толкова же, ако не повише, потребно, както и хлябът.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Общ труд, кн. 2, 1868.