Рецензия за сборника “Литература и техника”
28.08.2019

А. Томов. Кинематографът.[1] 

Особености. Слаби и силни страни. Обществената му стойност като средство за просветно, естетическо и морално въздействие. Общественото му използване днес в чужбина и у нас. Как може да бъде той рационално използван.

***

Кинематографът е едно от чудесата на техниката на най-новото време. Неговият пълен разцвет е още далеч пред нас. Неговото обществено използване е още твърде несъвършено. Но и сега той се явява като един от най-могъщите фактори за широко духовно въздействие върху обществото.

Кинематографът е рожба на общия стремеж към създаване на все по-ефикасни средства за задоволяване и култивиране развиващите се нужди за знание и естетически наслади сред широката народна маса. Той е една нова гигантска стъпка напред в редицата завоевания на човека от  тоя род, каквито са фабрикацията на хартията и печатарството, изкуството да бъдат механически отбелязвани и възпроизвеждани музикални произведения, изкуството да се правят печатни копия на произведенията на живописта и пр.

Кинематографът има нещо общо с фотографията. Той ни представя чисто зрителни образи. Но така също има общо и с театралното изкуство. Той ни дава истински зрителни копия на природата и живота, в живи, развиващи се пред очите ни по място и време картини, а така също и копия на специални пригодени за самия него сценични произведения на изкуството. Пустинята и океана, тропическата и полярна природа, чудесата на морските дълбини и живота, що се разкрива под микроскопа – всичко, което може да буди познавателен и естетически интерес, всичко достойно за очудване и възхищение по земното кълбо може да бъде възпроизведено чрез кинематографа и направено достъпно за погледа на милиони хора. Няма панорама, няма прекрасно кътче по света, на която да не може всеки да се възхищава посредством кинематографа: дивните фиорди на Норвегия ни се усмихват, Хималаите ни разкриват своето сурово величие, Везувий ни сочи зловещите си кратери, Ниагара ни увлича със своя бурен кипеж, милионният град ни разкрива своите многолюдни булеварди, своите палати и целия многообразен лик на своя богат живот.

Кинематографът извика на живот свой особен театър, предназначен да доставя пригодни за кинематографно възпроизвеждане художествени произведения. Създаде се особен род сценично изкуство – кинематографното. Множество знаменити белетристични произведения бидоха с успех пригодени за филмовия театър и кинематографа. Понеже последният има като свое средство за въздействие беглия външен образ, мимиката, жеста, движението, обстановката, тия средства именно трябваше да бъдат най-богато и разумно използвани за тълкуване чрез тях на вътрешния душевен живот. Нужно бе, щото и подбирането на сюжети да става с оглед на средствата за въздействие, с които разполага кинематографът. Тъй възникнаха и съвърешно нови, приспособени към кинематографа произведения на изкуството, а така също появиха се в областта на сценичното кинематографно изкуство артисти със всесветска популярност. Именно благодарение на обстоятелството, че едно и също изнасяне на сцената на известно произведение позволява да се снемат хиляди репродукции във вид на филми и изобщо благодарение на голямата доходност на кинематографа стана възможно да се използват във филмовия театър добри артистични сили и да бъде ангажиран трудът на хиляди хора в поставянето на известни произведения, както и да бъдат разходвани грамадни суми. По тоя начин възрастна извънредно много възможността за сценично възпроизвеждане на събития и природа и на първо място за възпроизвеждането на историческото минало.

Като всяко изкуство, и кинематографът има своите слаби и силни страни в качеството си на средство за въздействие. Неговата слабост е главно в туй, че действа посредством един сетивен орган – зрителния. Освен това, образите, които той ни дава, се редуват по един чисто външен механически темп, така че зрителят няма възможност да се спира на тях и съсредоточава и по-свободно да ги възприема. Те обикновено текат бегло, бързо се сменят в съзнанието и лесно се изтриват от паметта. Но има и нещо друго. Кинематографът може да си служи само в най-ограничена смисъл с писмени указания за преживяванията и действието. Това става, както споменахме, почти изключително чрез мимиката, жеста и движението, а те сами без живия говор не са в състояние да ни предадат достатъчно пълно онова богатство от тънки преживявания, на които те са външният израз. Но кинематографът има, както казахме, и своите силни страни. При него елементът на движение и оживотворение достига една много широка проява, а това е от голямо значение за силата на естетическото въздействие. Картините, що ни дава кинематографът, във всеки случай са по-ярки от тия що, може да ни даде поетическото описание; те имат своите ясни очертани контури, а това е едно преимущество за тяхното фиксиране в паметта. Но истинската сила на кинематографа е в лекостта, с която той налага своите образи върху съзнанието на зрителя, образи из един безграничен почти обсег. Напрежението на ума в случаая е намалено до минимум. Възприемането е доведено до забава. Оттук и голямата популярност на кинематографа. Оттук и неговата голяма стойност като средство за въздействие върху широката народна маса. Това качество се усилва и с туй, че кинематографът може да бъде и е едно евтино и общодостъпно средство.

Всички тия качества на кинематографа му осигуряват една важна роля в обществото. Той може да бъде първостепенен по значение фактор за пробуждане на любознателност и разпространение на полезни знания. Може да се каже смело, че няма по-удобно средство за най-широко популяризиране истините на науката от кинематографа: индустрия и стопанство, география и история, народознание и природознание, медицина, хигиена, благоустройство – всичко туй може да намери в лицето на кинематографа един популярен и незаменяем тълкувател пред широката народна маса чрез ясния и примамлив език на живия образ. В това си качество кинематографът отлично може да се приспособи към нуждите на нашето и средно училище като незаменимо помагало.

Но също такова популярно и могъщо средство може да бъде кинематографът и за развитието на естетическата и морална култура в обществото. За една грамадна маса от хората той се явява едва ли не едничък проводник на естетическо въздействие чрез изкуството. Това са хората, чиито сили ежедневно се изтощават чрез физически труд и които са неподготвени да се ползват от по-висшите изкуства. Но и на просветените и естетически възпитаните хора кинематографът може да бъде незаменимо средство за разнообразни и високи естетични наслади. Едва ли един на десетина хиляди са ония щастливци, на които могат да бъдат достъпни непосредно редките красоти в природата, които чрез кинематографа стават достъпни за всички. Също такъв е процентът и на хората, които непосредно могат да съзерцават играта на кой да е знаменит артист, на коя да е знаменита артистка, или пък да наблюдават редките и недостъпни за мнозинството красоти, които крият в себе си големите културни центрове. Никой, освен това, не може да наблюдава вън от кинематографа едно тъй ярко, богато и с широк замах, възпроизвеждане на историческото минало с всичко значително и прекрасно в него.

Също такова огромно е значението на кинематографа и като средство за чисто морално въздействие. Последното може да бъде, разбира се, както положително, тъй и отрицателно, а също тъй – както е случаят при днешното несъвършено използване на кинематографа – може едновременно да бъде упражнявано то еднакво силно и в една, и в друга посока. Но нима не е така при всички други родове изкуства? Във всеки подобен род покрай истинските художествени произведения съществуват множество несъвършени, бездарни, антисоциални по съдържание и вредни. От друга страна, и най-съвършеното художествено произведение, което е от естество да дейества освежително и благотворно върху духовно зрелия човек, може да укаже покварно влияние върху необразования и върху невръстния. Въпросът е тук значи в разумното обществено използване на дадени произведения и даден род изкуство. Ако поверите един истински храм на изкуството, един театър, който стои във високо отношение на най-голяма висота, в ръцете на невежи спекуланти, те не ще закъснеят да го подчинят на своите вкусове и на своя дребен и единствен интерс за по-голяма печалба. Истинските пиеси ще бъдат изтикани от посредствени произведения, които умело ще възбуждат ниските и груби инстинкти; силните чисто външни ефекти, сензацията, порнографията ще добият своето най-широко приложение. Ако храмът на изкуството при тия условия се превърне в огнище на морално разтление, безспорно за това ни най-малко не трябва да се вини театралното изкуство изобщо, а обществената неразбория и неуредица. Случаят с кинематографа е именно такъв.

Може да се каже изобщо, че използването на кинематографа засега е много несъвършено и зле поставено. Никое средство за културно въздействие върху обществото не е тъй здраво в ръцете на спекулацията, на дребния търговски интерес, както кинематографът. Възпитатели на обществото, тия които трябва да задоволяват неговата любознателност, да го поучават и възпитават, да му поднасят естетична наслада – това са безименните акционерни дружества, организирани с единствената цел за осигуряване големи печалби, направлявани изключително от тази цел. Аналогично нещо бихме имали, ако бихме си представили, че грижите за снабдяване на обществото с белетристични произведения са резервирани само за ръководените единствено от дребен интерес издатели на сензационни, криминални и детективски романи.  Акционерният капитал осигурява грамадните парични средства, нужни за филмовия театър и кинематографа. Това е добрата страна. Но, както във всеки род изкуство, спекулацията се стреми да понижи кинематографа, да го смъкне до низкия уровен на масата, на незрелите вкусове и изисквания. Спекулантът и предприемачът имат само едно желание: да харесат на широката публика, и обикновено сами лишени от вкус и високи изисквания, те подценяват вкуса и изискванията на самата широка публика; наместо да водят тая последната напред, те я задържат или я тласкат назад.

Лошото морално влияние на кинематографа се увеличава и от туй, че в ръцете на акционерния капитал той не е пригоден да действа с отделни и подходящи произведения върху различните обществени среди и различните възрасти. Почти изключително сметка се държи, както казахме, за широката, невъзпитаната, жадна за груби ефекти и сензации публика. Но същото се поднася и на детето, и на зрелия юноша. Посветеният и естетично възпитаният човек ще бъде само отблъснат от зрелището и с досата ще напусне кинематографа. Но не такъв е резултатът от въздействието върху младата и незряла душа, тъй възприемчива особено към всичко необикновено, срашно и възбуждащо. Именно в средата на невръстната младеж кинематографът върши днес наистина една отрицателна работа.  Не отдавна в София биде открито ученическо дружество, наречено „Зигомар“ – по името на един много прославен чрез кинематографа апаш. Много по-износно е за кинематографа на акционерния капитал да изнася детективски и апашки романи, отколкото напр. също тъй увлекателните за юноша разкази на един Майн Рид. Че същото зло съществува и другаде и че това се съзнава, – в тази смисъл говори законопроектът от последно време на белгийския министър социалист Вандервелд, с който законопроект се затварят вратата на кинематографа за юноши по маловъзрастни от 16 години.

У нас кинематографът е поставен изобщо по-зле, отколкото в големите културни страни. Тук широката публика е по-взискателна във всяко отношение; тя неизбежно налага своите по-големи изисквания, както спрямо изнасяните произведения, тъй и начина на самото изнасяне и самата театрална обстановка. И най-изящните наши кинотеатру не издържат критика в хигиенично отношение; те отблъсват с постоянен прахоляк, миязми и развален въздух. Само у нас е възможно, щото филмови произведения, като Камо Грядеши, предназначени за изнасяне на части в 2 или 3 представления, да бъдат изнасяни, без никакъв протест от страна на публиката, наведнъж в час – час и половина време, при такова едно надпрепускане на картини и действие, че зрителят е в пълна невъзможност да ги следи и може да напусне зрелището само с чувство на най-голяма досада.

Нашият кинематограф страда и от туй, че той е много слабо пригоден изобщо към специалните ни културни нужди. Чуждестранните филмови театри не могат да държат сметка за тия нужди. Много прояви в живота на културните народи са от голям интерес за нас, но ние не ги виждаме възпроизведени чрез кинематографа, защото те не са от интерес за самите тия народи. В напредналите страни ние виждаме едно естествено насочване на филмовия театър към възпроизвеждане на собствения национален бит и собствената национална история, което води към засилване на националното самосъзнание и самочувствие и култивиране на любов към родната земя. За нашия национален бит и за нашата национална история естествено няма в чужбина кой да мисли. И по отношение кинематографа ние сме страна на външната стока и на идолопоклонството пред чуждото. Балканската война даже ние гледахме възпроизведена от чужденци с тенденциозното желание да бъдем понизени. Най-големият кинематограф у нас „Модерния театър“ в София е в ръцете на германски акционери. Преди ние да помислим да използваме кинематографа у нас за нашите собствени нужди, чужденците пристъпиха за неговото използване против нас за осигуряване за себе големи печалби, а още и културно и политическо влияние. Германският капитал към края на войната се организира за един голям пристъп на попрището на международните стопански и политически състезания. Всички филмови театри в Германия на своя ред бидоха картелирани и подчинени на общите германски домогвания. Тъй те си осигуряваха по-голяма печалба и по-разумно служене на германското влияние в чужбина. „Модерния театър“ бе нужен на германските капиталисти главно като посредник между германските филмови театри и останалите кинематографи в България.

Интелигенцията у нас макар доста широко да е посещавала кинематографа, се е отнасяла към него винаги с пренебрежение. Особено това е вярно за естети и критици и изобщо за хората на изкуството. Това се дължи предимно на недооценяване грамадната обществена стойност на кинематографа и на желанието да се блесне с изтънчен вкус. Доста много се говори у нас и за отрицателното морално влияние на кинематографа, особено върху младежта, без да могат да се вземат подходящи ефикасни мерки за намаление или отстранение на това влияние. Затова е пречила понякога и заинтересоваността в печалбите на кинематографите на хора измежду висшите ръководни кръгове. В най-ново време положението на кинематографите у нас биде влошено с тяхното ново облагане с данък, според което 50% от прихода е в полза на хазната. Тая мярка ще ограничи развитието на кинематографното дело по досегашния му път, ще се ограничи с това донякъде и злото; но доколкото може да съществува, кинематографът ще деградира още повече и  във всеки случай и дума не може да става за разумно негово използване при тия условия като културно средство.

Всичко туй е реагиране на непрояснена още обществена мисъл, която не си е дала ясна сметка за значението на кинематографа, за неговите добри и лоши страни и която още не си е поставила пред себе си въпроса: как може разумно да бъде използван той за обществото. А едно изостанало в развитието общество, подобно на нашето, трябва да бъде петимно да използва по най-рационален начин всички средства, особено модерните и многообещаващите за ускоряване на своя всестранен напредък.

Тоя въпрос за разумното използване на кинематографа ние засегнахме в по-раншната книжка на „Слънце“ в статията „Устройствени предпоставки за една надеждна културна организация“. В тая статия посочихме, че кинематографът, организиран на широка нога чрез капитала на един съюз от културни кооперации, може да изиграе в двояко отношение много важна рол – като много доходно предприятие, което ще осигури грамадни парични средства за други, по-малко доходни културни начинание и за непроизводителни разходи  полза на общокултурното дело, а освен това – като средство за много ефикасно, чрез самия него, културно въздействие върху обществото.

Кинематографът може да бъде рационално организиран и използван само на широка нога, чрез големи средства. Без национален филмов театър той не може никога да се издигне на подобаващата си висота на културно национално средство. А национфилмов театър предполага около себе широка мрежа от кинематографи – клиенти, които позволяват издържането му. Такива големи средства дава акционерния капитал; но той подчинява кинематографа, както видяхме, на спекулата и дребния интерес и трябва да бъде изтикан оттук. Но с какво може да бъде заменен тоя капитал? Ако кинематографът се превърне в държавно или общинско предприятие, това ще бъде за предпочитане пред днешното положение. Но както държавата, тъй и общината са лоши стопани; те носят със себе бюрократизма, ограничение на инициативата, съревнованието и конкуренцията, които са силни фактори за напредъка във всеки род предприятия. Разрешението на въпроса е в оставяне на свободната конкуренция и същевременно с това в създаването на чувствителни преимущества в случая, а културната кооперация, която ще си постави за цел да използва вноските дялове на своите членове не е изключително в лична полза на последните, а преди всичко в полза на общото културно преуспяване. Една организация, подобна на тая, която ние сочим в поменатата статия, се явява в дадения случай, като най-подходяща за всестранното и разумно обществено използване на кинематографа. Кооператори биха могли да бъдат и всички културни, просветни и възпитателни сдружения, които си поставят по-специални и ограничени задачи като: подпомагане на изкуството, възпитание на младежта; поддържане на читалища; народно образование и възпитание. Кооператори могат да бъдат и отделни народостопански сдружения, самите общини, пък и самата държава може да участва като кооператор и важен уредник.

Само при такава една организация кинематографър ще може да бъде приспособен към нуждите на училището (основното, прогимназията и гимназията), към нуждите на казармата и народното образование чрез нея; към истинските проветни, възпитателни и естетически нужди на широката народна маса. Както е нужна особена детска, юношеска и народна книжнина, тъй би трябвало да има детски, юношески и народни кинематогрфи или кинематографски представления. Само при такава организация кинематографът ще престане да бъде и проводник изключително на инородни влияния и ще може с най-голям успех да се пригоди към специалните изисквания и нужди на нашето собствено национално развитие, като стане фактор за засилване на националното самосъзнание сред народа, за укрепване на неговата духовна мощ и сцепителна сила.

Във всеки случай въпросът заслужава най-сериозно внимание на всички ония, които хабят сили в разни културни, просветителни и обществено обновителни сдружения; на всички, които дирят средства и пътища към засилването на нашия духовен напредък, а най-вече на ония, които са призовани да ръководят съдбините на народа и на които много е дадено, та и много от тях се иска. Най-малкото, което са длъжни последните да направят, е да насърчат енергично всеки почин за рационално организиране на кинематографното дело и използване на кинематографа за общонародни културни цели. А първото нещо, което те трябва да направят в тая посока, то е да се коригира закона за облагане с данък кинематографа в смисъл да се освободят от тоя данък кинематографите, принадлежащи на културни сдружения, които самоограничават дивидента на капитала си до максималния размер на законната лихва и то в полза на преследваните от тях културни цели.

 

[1] Текстът е публикуван в сп. „Слънце“, март 1920, кн 21 и 22, с. 670-677.

Текста подбра и подготви за публикация Мария Русева.