Компасът

Компасътъ[1]

            Споредъ както казватъ, компасътъ (магнитната стрела), на когото свойството е да показва съ единыйтъ си край северъ, по-напредъ билъ известенъ на Кытайцыте, после на Индiаныте и Арапыте; нъ само отъ времето, когато Жюю-Флавiо въ XIV в. го приложи на мореплаванiето, от туй време думаме, компасътъ влязълъ въ употребленiе и произвелъ такъвъ превратъ въ мореходството, какъвто направилъ пушечныйтъ прахъ въ военныте дела. До изнамерванiето на туй оръдiе мореходците, като незнаяли пътятъ на широкыте морскы пространства, страхували ся да влизатъ на вътре и тъй денемъ ся придръжали и водили по бреговите, а нощем ся управлявали по указанiето на звездыте.

По тъсъ причина мореплаванiето ся въспирало отъ Ноемвр. до Февр. (въ перiодътъ на дългыте и тъмны нощи) или ограничавало ся съ малкы преходы по край бреговете.

Нъ съ открыванiето на компасътъ мореходците наченали да ся впущатъ на вътре у неизмеримыте морскы пространства и откривали новы, отпонапредъ неизвестни, земи отъ които извлекли за себе си грамадны ползы.

В. Хр. Радославовъ

Текста подбра и подготви за публикация Владимир Игнатов.

[1] Училище, II, 19, 1872, с. 152. В публикацията тук е запазен оригиналният правопис.