Константин Фотинов, “Типографийский изобретател”

Представяне на проекта в гр. Пловдив
21.05.2018
“Литература и техника” – теоретични основания
21.05.2018

Ето един любопитен текст за типографията от началото на българския периодичен печат, който разкрива не само колко трудно художество (занаят) е тя, но и какво е отношението към печатаря-чародеец. Радваме се, че тази тема е сред изследователските търсения и на нашата колега Андриана Спасова.

 

Типографийский изобретател[1]

 Константин Фотинов

Като изобрете Фуст това ново художество (занаят), напечата доволни книги таквиа, каквото се продаваха тогава рукописни книги, и поиска му се да скрие това ново изобретение, и да продава напечатани книги така като да са уж с ръка написани. Понеже обаче продаваше Святое Писание н. п. по 5 гроша, а други, кои се трудеха та го преписуваха, не им поносеше да го дават от 50 гроша по-долу, сички хора природно совзеха големо недоумение, сички се чудеха сиреч какво така та той толкова го с мала цена продава; а още повече се чудеха, че в мало време издаваше и изваждаше за продаване много части книг, сиреч много томове изваждание; и колкото много изваждаше, толкова повече и с мала цена ги продаваше. Това обаче най-повече се чудеха, че сички негови книги що продаваше беха подобни и прилични една сос друга така, щото немаха никакво различие, каквото ония, що ги преписуват други преписатели. Наклеветиха го прочее на правителя (запчiа) и наклопаха както чародейца (магесника); и като отидоха да търсат в дома му и да изпитат, намериха много множество от тия що продаваше книги. Онова червено мастило, светло, с кое беха украшени тия книги, учиниха го да е негова кръв; пристойно прочее изрекоха, че има най-чевръсти и големи сообразности и сходства сос преизподни и Адови беси. Най-после за да го не изгорат жив тогавашний Парiссiане обяви им това негово новоизобретенно художество соборно пред сичка старейшина, коя го освободи от това неправедно оклеветание и много го предпочте за това негово пречудно изобретение типографийско.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Любословие, 1846, кн. 13, с. 5-6