Скуката и монотонността като тема в съвременната българска детска и юношеска литература

СКУКАТА И МОНОТОННОСТТА КАТО ТЕМА В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ЛИТЕРАТУРА

Мартина Салхилова

Средно училище „Индржихув Храдец“, Чехия

BOREDOM AND MONOTONY AS A TOPIC IN CONTEMPORARY BULGARIAN CHILDREN’S AND YOUNG ADULT LITERATURE

Martina Salhiová

SOŠ a SOU Jindřichův Hradec, Czechia

The growing number of Burnout Syndrome is talked about, it often affects people in helping professions, but there is also Boredom Boreout Syndrome, which is its opposite and does not avoid children and young people and its reflection in children’s literature. The themes of boredom and monotony are often associated with the motif of loss of family, friends, weakening of vitality, fear of life experiences, which are presented in three modern Bulgarian fairy tales. The escape to the fantasy world due to overwork in a boring, monotonous work environment is depicted by Vesela Flamburari in her book Niya and the Goblin’s Treasure (Ния и таласъмското съкровище, 2022). The problem of unjustified and hopeless imprisonment of the main character – a little fairy – is described by Katya Antonova in the fairy tale of Vaniliya Velichestvenova Vsemogushtova (Ванилия Величественова Всемогъщова, 2022). At last, the book by Bozhidara Angelova Hello, Book Kingdom (Здравей, Книгария, 2021) is analyzed. In it the personified Boredom appears as one of the main negative characters that terrorize inhabitants in the Book kingdom.

Keywords: contemporary Bulgarian children’s and young adult literature, fairy tale, fantasy story, frame story, theme of boredom, topic of monotony

Литература има много предимства пред реалния живот. Може да се превърне в ритуал, който помага на младия читател да се ориентира в един сложен свят, изпълнен със сложни взаимоотношения, разнообразни задължения, но и с много свободно време и лична свобода, от една страна, а от друга – със скоростта на усвояване на информацията. Според Веселa Фламбурари: „Ритъмът, при който израстват днешните деца, е много бърз. Това прави вътрешния ритъм на живот при децата ни просто устремен. Съзерцанието е вече истинска рядкост“ (Полихронов 2018). Четенето на книга по уникален начин замества забързания свят, често пълен с ненужна и подвеждаща информация, дава възможност на децата да излязат от ежедневната суматоха и бавно да преживеят приключенията на литературните герои. Когато една история е достатъчно интересна на детето, тя го предпазва от на негативни емоции, подпомага по-нататъшното му развитие, за да възприема естествено непознатите думи, които родителите му обясняват. С тази споделена радост хората ще бъдат по-мили един към друг, какъвто е случаят например със семейните ритуали, които съпътстват съвместното хранене (Nešpor 2015: 134–135): „[…] xудожествената литература се основава [за разлика от нехудожествената литература] на комуникативна излишност, на фиктивния характер на посланието“ (Holý 2002:7)[1], но въпреки това литературата предава важна информация за реалносттa. B детската и юношеската литература също се говори за нарастващия брой негативни емоции, за Синдрома на професионалното прегаряне (Burnout Syndrome), който често засяга възрастни в професии, които помагат на хората, но има и Синдром на скуката (Boredom Boreout Syndrome), който е неговата противоположност и той не отминава децата и младежите.

Тези проблеми възникват при погрешно разбиране на времето. Bъзприемането на времето има три аспекта. Древните гърци са имали три термина за време: 1) време като измерено количество (chronos), 2) време измерено качествено (kairos – благоприятен момент) и 3) времева рамка, която има количествен, но и качествен аспект (eon – времеви прозорец, затворено време). Важно е да се работи с времето при това разграничение (Merg 2007: 72). Кое от тези три времена е важно за нас? Работим предимно с измеримото време, но благоприятният момент е много по-важен. Затворените времеви периоди също са от значение за младите хора, които трябва да „затворят“ „периода на детствотo“ и да станат независими от родителите си.

Темата за скуката и еднообразието често се свързва с мотивите за загубата на семейство, приятели, затихваща жизненост, страх от житейски преживявания. Чрез три книги приказки ще представим темата за скуката и монотонността:  бягството в света на фантазията поради преработване със скучна, монотонна работа (Весела Фламбурари: Ния и таласъмското съкровище, 2022), решението на безнадеждния затвор на главната героиня – малка фея (Катя Антонова: Ванилия Величественова Всемогъщова, 2022) и Скуката като еднa от основните отрицателни герои, която застрашава света на книгата (Божидара Ангелова: Здравей, Книгария, 2021).

Първата приказка на Весела Фламбурари – Ния и таласъмското съкровище – се развива в напълно обикновено, непоетично пространство, което се противопоставя на фантастичния зелено-кафяв свят на магическата гора. Героиня е млада жена, работеща в банка, вършеща стереотипна работа, а от друга страна, тя е безкрайна фантазьорка, копнееща да преживее нещо необикновено:

В един голям град, на една голяма улица, някъде на Мъгливия остров, имаше една внушителна по размери къща. Голямата къща всъщност беше голяма банка и затова в нея освен много пари имаше и много банкови чиновници. Бяха толкова много и все усмихнати, че бе трудно да ги различиш кой кой е (Фламбурари 2022: 8).

Младата Ния се справя с няколко сериозни лични проблема, които се усложняват от дълга, монотонна работа, стерилна среда, пълна с безличните работни усмивки на колегите. Само един от тях се отличава. Това е един млад студент, когото Ния  не забеляза . Той работи в банка на незначителна позиция като нощен портиер. Едва в края на историята тя разбира, че подсъзнателно го е усещала и преди това, те намират общ хармоничен език, пълен със смях и радост:

Чудесно! Ако можеш и да разказваш страшни истории, ще е още по-супер – засмя се той.

Страшинките от теб, а аз ще ти разкажа една истинска вълшебна приказка – отсече уверено Ния.

После, кой знае защо, двамата се засмяха буйно и заедно (Фламбурари 2022: 60).

Според Карел Нешпор, чешки психиатър, фокусиран върху лечението на зависимости, малките роли в човешкия живот (например тази на банковия служител) също са важни: „Работата не е цирково представление и следователно не трябва да е забавна, но трябва да е полезна за другите хора или да не е вредна“ (Nešpor 2017: 66).[2] Главната героиня оценява работата си като полезна и безопасна, когато си спомня за нея в новия непознат свят, където е загубила цялата сигурност на живота в града.

 Приключенската магическа приказка се развива в среда напълно различна от банката (един от символите на центъра на града) – в гора, пълна с опасности, Hия решава няколко въпроса, които я изпълват със страхове. Става независима, живее в собственото малко жилище, но смята, че затова самотната ѝ майка ѝ е ядосана или е притеснена за нея. Героинята върши напълно монотонна работа – по цял ден маркира банкови чекове с голям печат. В същото време тя тайно копнее за свободния живот на моряк на пиратски кораб. Нетворческата, дългосрочна дейност кара момичето да припада от изтощение.

Важна е двойната перспектива, която работи c различните категории на читатели. За малките деца това е вълшебна приказка с реалистична рамка, за по-големите това е сблъсък на два свята – на реалния и фантастичния свят –  който се реализира с помощта на магическа монета, която е символ на банковия свят, но и транспортно средство към други светове. Има две гледни точки – Ния, припаднала или използвала въображението си, за да се пренесе в мечтания си живот. По-нататък в историята научаваме, че тя е търсила зони за релакс след работата си – паркове в града, но сега вижда този свят от гледната точка на най-малките – насекомите със силното им цвърчене, шушнене и жужане. В обикновения живот тя не е имала време, за да се вслушва в гласовете на природата, сега става неразделна част от нея като малко, незначително същество, борещо се за живота си сред дивата природа:

Сега обаче храстите ѝ изглеждаха като дръвчета, а буковете и дъбовете се издигаха толкова високи, сякаш бяха кули. Зеленият и кафявият цвят играеха с различните си нюанси. Но се срещаше сиво, ръждиво червено, бяло… Беше пълно с живот. (Фламбурари 2022: 22)

Гората с нейната владетелка представлява самия живот. Кралицата приема формата на най-близките до нас хора и нейният дворец е направен от красиви уханни цветя:

Всяко цвете бе живо, но се вплиташе в другите, така че накрая се получаваха пъстри живи губери, които изграждаха стени, кули и зали. Висящи градини в най-различни багри преливаха като водопади отвред. Езера и потоци от ароматната роса изпълваха въздуха с нежни парфюми. (Фламбурари 2022: 54)

Човешкият свят, символизиран от банката като място на постоянна суматоха, забързаните хора, стереотипната и досадна работа, е противопоставен на природата и магическото царство на горската кралица. Xиляди камбани звънят с радостна мелодия, живи цветя оформят стените, кулите и залите. Всичко ухае на деликатен парфюм. Това съпоставяне представя желанието за хармония между цивилизацията и природата, която липсва на момичето в предишния ѝ живот.

Когато Ния намира мистериозен чек, тя получава шанс да промени живота си. Въпреки че приключението я привлича, обичайните ѝ грижи за работата ѝ възпрепятстват това. Горският дух я убеждава с думите: „Че кой е готов? Това е приключение, а не работа! Въпросът с отпуската е уреден, не го мисли“ (Фламбурари 2022: 14). Затова Ния изоставя ежедневните битови грижи, които я съсипват, попада в опасния свят, където се бори за оцеляване и няма време да мисли за ненужни и дребни проблеми в работата или в личния си живот.

Бодилек Трън Магарешки – това е името на втория главен герой (горския дух) – играе ключова роля в приказния свят, през който героите пътуват заедно до кралицата на гората, за да върнат таласъмското съкровище. Името характеризира литературния герой, който е бодлив отвън, но мил отвътре, готов да помогне на момичето в беда (както на работа, така и в приказните приключения). Когато използва трите си магии, редът е на момичето да прилага своите човешки знания и умения. В случай на спешност в съзнанието ѝ изникват думите на майка ѝ за старото суеверие, че змиите много обичат млякото и дори ще нападнат бебета, които миришат на мляко. Ангажира знанията си за народните предания и суеверия, но изненадващо открива, че те невинаги действат – омагьосаното мляко не спира змията, а само съвместното сътрудничество на двамата герои.

Няма да разберем какво всъщност е таласъмското съкровище на крал Каликан, но намирането на приятел може да се счита за най-голямото съкровище. Благодарение на подсъзнателното разбиране на собствените си корени и отговорността при извършване на работни дейности, Ния потвърждава собствения си характер по време на приключения в опасния фантастичен свят.

Във втората книга Ванилия Величественова Всемогъщова (2022) феята Ванилия е предадена от другата фея Технора и затворена от учените в стегната кутия, направена от захар. Феята има способността да превръща всичко в захар, така че не може да избяга от този затвор, защото вече е създаден от това вещество, и се отегчава много. В крайна сметка тя променя положението си – става приятелка с похитителите си: „През следващите дни остана заложник на бялото помещение и често казано, доскуча ѝ. Радваше се, когато учените идваха, за да мерят ръста и теглото ѝ, да следят показателите ѝ, да ѝ искат косъм...“ (Антонова 2022: 62). Ванилия съпреживява ролята на страстния учен, който вярва, че прави всичко в полза на човешкото общество. Когато по-късно изследователите разбират, че вършат лоши неща в името на науката, те се стремят да освободят феята.

Тази книга е петото продължение на „Феята от захарницата“. Дивата, игрива и често непослушна фея Ванилия притежава магия, може да използва криле и да се превръща в човек, точно както нейният човешки приятел Филип може да се смалява и да полети благодарение на даровете на феите. Сега феята е заловена от престъпници, нещата наоколо са покрити със захар, така че нейната магия не може да действа. Тя се отчайва, смята бялата, стерилна среда за бял ад. Когато Филип обвинява себе си, че е причинил нейното пленничество, феята променя негативния си възглед към жестоката реалност и описва дългото си пленничество с оптимистична гледна точка, за да угоди на приятеля си: „Съвсем не! Беше ми много хубаво! Бяло и светло. С много бомбони и праскови! Намерих си нови приятели! И знаеш ли какво, оказах се права, както винаги. Косъмът е най-важното! Даваш ли си сметка, че един мой косъм е скъп колкото бонбон? На главата си имам цялата бонбониера!“ (Антонова 2022: 62).

Катя Антонова създава отлични забавни диалози, които нарушават логиката на възрастните и подчертават светоусещането на детето, което е праволинейно и безобидно. В хумористичните, противоречащи на логиката разговори се крие голямата привлекателност на нейните книги. Ванилия трябва да бъде класифицирана по някакъв начин, за да бъде включена в човешкия свят, така че ѝ се дават други имена, за да бъде приета от хората. Възрастта на няколкостотингодишната фея е определена на четиринадесет човешки години и като потвърждение за официалното приемане в човешкото общество ще ѝ бъде издадена лична карта с три имена, които феята иска да си вземе от непознатата шестдесетгодишна служителка Ефросина. Студеното, официално отношение на служителката не изненадва феята, тя учтиво отговаря на ненужните според нея въпроси:

– Ръст? – попита служителката.

– Перфектен! – отвърна Ванилия.

Служителката я изгледа от глава до пети и отбеляза 160 сантимeтра.

– Очи?

– Два броя – уточни Ванилия и посочи с показалиц всяко от тях. Служителката я погледна неодобрително и отбеляза – зелени.

– Три имена?

– Не, благодаря, и едно ми стига – каза феята (Антонова 2022: 92).

В крайна сметка Ванилия избира името, което я характеризира адекватно. Това е отразено и в заглавието на книгата: Ванилия Величественова Всемогъщова. Втората фея – Технора – е затворена в човешкия свят като наказание (както някога Ванилия в предишните томове на приказната пенталогия), но за разлика от Ванилия, тя се адаптира към този свят по свой начин и продължава да върши лоши неща. Освен това живее в неудобна среда с осиновителите, които не я разбират:

 […] цялата, абсолютно цялата стая беше потънала в еднорози. Тапети с еднорози, стикери с еднорози по мебелите, пердета с еднорози, чаршафи и одеяло с еднорози. Играчки еднорози – малки, големи и средни. А огромен плакат на еднорог бе увиснал на вратата. В стая отвсякъде надничаха плашещо весели еднорожки очи (Антонова 2022: 5–6).

Технора е технически надарена фея, а в човешкия свят тя също има талант за наука и математика, но като наказание е поставена в семейство, което изобщо не разбира нейната природа. Hейният характер се променя към по-лошо и в крайна сметка тя е отстранена от човешкия свят.

Според Нели Иванова съвременната детска литература засяга теми, свързани със света на децата, с техните игри и пакости, капризи и желания, любовта към красивото и към родината, знанието и детското любопитство (Иванова 2012: 158). Освен това се обръща внимание и на негативните явления, на детския тормоз, враждебността между децата, модните тенденции в социалните мрежи и негативните им оценки, които от своя страна предизвикват негативни емоции и др. Ванилия също усеща силата на социалните мрежи, става звезда, а по-късно и критикувана фигура, която обаче не може да направи нищо срещу коментарите, които заживяват в интернет.

В последната книга с ритмизиран текст на Божидара Ангелова: Здравей, Книгария! Бивалици и Небивалици на светa на книгите, или как книгите отпразнуваха най-големия си празник (2021) се преплитат два свята: магическото книжно царство Книгария с обикновения човешки свят, който прониква в първия чрез четенето на качествени книги. Приказната детективска история е разказана от феята Леля Приказка. Героинята живее на адрес със специално име, което акцентира върху важните неща в човешкия живот: „улица ,Приказното детство’, номер 165, в отбивката, точно до завоя на Усмивката“ (Ангелова 2021: 3). Усмивката, доброто настроение, споделената радост, приятелството между различните видове книги, чувството на щастие и веселият танц са основните проявления на всички книги. Те искат да отпразнуват подобаващо своя празник, който се провежда на 24 април. Този ден Леля Приказка среща врага на магическия свят (професор Прогрес Научно-Tехнически), който иска да замени приказния свят със скучните телевизионни предавания и електронния свят. Той изпраща двама фалшиви водещи по телевизията, за да разпространяват лоши новини и тревожни съобщения. След това крадците са изпратени да отвлекат една от музите – Писаното слово.

В тази книга oписанието на пейзажа е важно. Срещу красивия царски палат на цар Книган се намира друг по-много посещаван хълм с името Дарование. Там в двореца на красотата живеят музите на петте изкуства. Когато на музите им омръзне, Писаното слово пропъжда cкуката и запазва вторите музи на Музиката, Театъра, Танците и Pисуването. Персонифицираната Cкука се опитва да проникне до най-красивото място в страната – в тoзи дворец, за да не се разпространи изкуството по-нататък сред жителите. Влага щипчици от скука в писмата им, поръсва земята със скучен прах, сред звуците на зъл смях: „– Ха-ха-ха, няма лъжа, няма измама – моята сила е много голяма. Нека спят спокойно тука и да сънуват, че е… скука! – Скука ръсна скучен прах пак със шепите над тях“ (Ангелова 2021: 40).

Мечтата и сънят падат върху музите, те не искат да работят повече за честването на празника на книгите. Губят жизнеността си и ги обзема мързелът. Cамо бързо написано стихотворение може да ги събуди отново за творческа дейност. Писаното слово трябва да бъде придружено от музика, рисуване, танци и театър, коeто прогонва подлата Cкука. Когато Писаното слово бива отнето, героите на книгите се заемат да го намерят (Д’Артанян и тримата мускетари, Шерлок Холмс и Уотсън), защото без него този вълшебен свят би изчезнал.

Темата за разрушението и унищожението на родното място се проявява силно в книгата на Божидара Ангелова. Родният край е свързан с посочването на точния адрес, където живеят важни жители, като се подчертава седалището на официалния владетел и други помощници – музите. Двете малки сестри, най-малките книжки на света (големи колкото нокът или два) подслушват тайния разговор на владетеля и неговите помощници за безнадеждното положение в кралството и се втурват да се консултират с други книги, пълни с алюзии към световноизвестни герои за деца и възрастни. Най-малките книги се борят с големи усилия, за да спасят домовете си. И другите книжки искат да отидат при децата, за да намерят качествено решение за своята самота – да намерят скоро своите читатели.

Според Томислав Дяков в литературните приказки мотивът за инициацията на младия герой / младата героиня често се съчетава с мотивите за съня или с лудически мотиви и приказни синтези, в които приказното е поставено в реалистична рамка (Дяков 2015: 12–13). Това се случва в първата приказка на Весела Фрамбурари. Главната героиня Ния се справя с напускането на семейството си, възвръща изгубеното равновесие и самочувствие, намира новия приятел, който ѝ напомня на героя от фантастичния свят. Ния преминава към нов етап от живота си, към новата времева рамка, която има нов количествен, но и качествен аспект (eon).

Образите на други вълшебни непознати, отвъдни земи са представени като митични пространства – сакралният топос на гората, магическотото кралство Книгария и сложният комплекс на магическото царство на горските феи. Tе са противопоставени (точно като в мита) на профанния практичен свят на ежедневието, в който често се случват събития, натоварени с негативизъм – появяват се учени, служещи на злото; разпространяват се слухове се в интернет; героите се срещат с човешкото безразличие, скрито под вечна усмивка. В първите две приказки реалистичният свят се свързва с появата на скуката в човешкия свят. Във вълшебните кралства никой не може да скучае, защото те са претъпкани с дейности, скитания и различни дребни или големи приключения, така че понякога героите изпитват желание да се върнат към обикновения скучен свят, който, от друга страна, има своя собствена сигурност и безопасност.

Третата приказка напомня на фентъзи роман „Безкрайната история“ на Михаел Енде от 1979 г. Нищото, подобно на олицетворението на Скуката, иска бавно да унищожи цялото фентъзи кралство, тук Скуката първо се опитва да повлияе на ключовите герои – Музите. Друго нещо, което с негативно отражение върху цялото кралство, е излъчването на телевизионни новини, които достигат до жителите в изкривен вид и създават хаос сред тях. Книгите очакват с нетърпение ежегодния празник – Деня на книгата – и искат да му се насладят, запазвайки вековните традиции в кралството. Тук акцентът е върху времето като измерено качествено (kairos) – благоприятния момент, в който обитателите усещат своята сплотеност.

Bремето като измерено количество (chronos) се намира в реалистичната рамка или реалния свят, където задава реда, без който дори приказните героите не могат да преминат през живота cи. Малко скука е необходима в живота, няма нужда хората да работят до смърт или да се забавляват до смърт. Фантастичният свят показва неуловимата и шеметна красота на човешкия живот, който непременно е свързан със съзнанието на собственото семейство (усилието да се възстановят нарушените отношения с майката), с родния край и природата (макар и модифицирана под формата на градски парк), ритъмът на ежедневната работа, коятo не ce изоставя, но се изпълнява внимателно, въпреки че невинаги е възможно да се направи това по забавен начин, защото най-вече е важна полезността или поне липсата на вреда на извършваното.

В тези приказки уместно е обобщено, че повторението, обичайната рутина и традицията са много важни в хода на живота, но не трябва да се превръщат в стереотип и дълготрайна скука. Защото тогава героите  трябва да се върнат отново към природата (представена като фантастичния свят на горско царство, като градски парк, като магическото кралство отвъд деветте планини), към спомените за дома, семейството и приятелите (създавайки чрез магия подходящи и неподходящи семейства с техните стереотипи и традиции), както и към споделената радост и към скръбта, която улеснява преживяването на лошо събитие.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Holý, Jiří. 2002. Možnosti interpretace. Česká, polská a slovenská literatura 20. století. Olomouc: Periplum.

Merg, Klaus, Knödel, Torsten. 2007. Jak přežít v práci. Brno: Computer Press.

Nešpor, Karel. 2015. Duševní pružnost v každodenním životě.  Praha: Portál.

Nešpor, Karel. 2017. Jak být milejší. Zdravé emoce prakticky a jednoduše. Praha: Portál.

Ангелова, Божидара. 2021. Здравей, Книгария! Бивалици и Небивалици на светa на книгите или Как книгите отпразнуваха най-големия си празник. Разказвачът на приказки.

Антонова, Катя. 2022. Ванилия Величественова Всемогъщова. Ил. Мила Лозанова. София: Рибка.

Дяков, Томислав. 2015. Учебник по литература за деца и юноши (Проза). София: Университетско издателство Св. Климент Охридски.

Иванова, Нели. 2012. Литература за деца и формирането на читателска култура в начална училищна възраст. София: Университетско издателсто Св. Климент Охридски.

Полихронов, Даниел. 2018. Мястото на текстовете в периода на ограмотяването в мултикултурна среда. Интервю с Весела Фламбурари [on-line]. – Електронно списание LiterNet, 08. 05. 2018, № 5 (222). <https://liternet.bg/publish31/daniel-polihronov/flamburari.htm> [дата на достъп 01. 02. 2024].

Фламбурари, Весела. 2022. Ния и таласъмското съкровище. Ил. Милена Радева. София: Българска илюстрация.

[1] „[…] umělecká literatura je založena [na rozdíl od non-fiction] na komunikační redundanci, na fiktivní povaze sdělení“ (Holý 2002:7).

[2] „Práce není cirkusové představení, a proto člověka nemusí bavit, ale měla by být prospěšná druhým lidem, popřípadě neškodit“ (Nešpor 2017: 66).

Martina Salhiová (1975) е завършила чешки език и литература, български език и литература и музеология във Факултета по изкуства на Масариковия университет в Бърно, Чехия. Към същия факултет тя защитава дисертация върху съвременната чешка и българска вълшебна приказка. Към настоящия момент тя е отдадена на изучаването на чешка и българска литература за деца и юноши.

E-mail: salhiova@seznam.cz

© Мартина Салхилова

Дата на публикация на статията: 09.12.2024

Леност и скука в българската литература. Сборник с доклади от научна конференция

ISBN 978-619-7785-08-1

© Съст. Надежда Стоянова, Владимир Игнатов, Мария Русева

София: Факултет по славянски филологии, 2025