Никола Козлев за парахода

„Метафори и самоходи“. Интервю с членовете на екипа
28.11.2018
БЪЛГАРСКА МОДЕРНОСТ: ЛИТЕРАТУРА И ТЕХНИКА
04.01.2019

Никола Козлев за парахода[1]

През тази година (1844 г. – б.р.) за първи път се яви параход по Дунава, тъй наречен „Германия“. Понеже бахчите се поливаха от Дунава, те бяха близо до него. Една сутрин рано, още недобре видело, затънте, забумте едно нещо всред Дунава, от средата му се издигаше чер комин, а от коминя излизаше дим. Аз се втурнах да видя какво е туй чудовище, а то замина и не можах да го видя всичкото. Видях го само отподире: едно нещо писано и много хубаво. За вампор бях чувал, но не бях виждал. Съседите ми бахчовани се събудиха и те и ме питаха:

– Видя ли пампору, бе?

Аз им казах:

– Видях едно нещо, но не го знам какво е. Приличаше на къща с комин и тъй бърже замина, че видях само задницата му: такава хубава, като че със злато беше изписана.

– Иди – казаха – на скелята, той там ще спре, ще стои два часа и ще го видиш всичкия какъв е.

Аз, макар да бях пооздравял, но не съвършено, не можех бързо да тичам, а както кльохнишком отидох и сварих парахода спрял. Обгледах го отвред. Особено ме учуди отпред, на носа му, една златна мома – гледаше към града и с един пръст на едната си ръка сочеше право към течението на Дунава. Стоях и го гледах докато тръгна надолу. Това наистина беше за чудо на оногова, който първи път виждаше такава машина.

 

Текста подбра и подготви за публикация Владимир Игнатов.

[1] Текстът е публикуван в: Никола Козлев, „Автобиография“. Велико Търново: ИВИС, 2017, с. 52-53.