Какво ни е нуждно, за да можем да ся ползувами от машините, както трябва?

Благословена телеграфия
08.12.2020
„ДИНАМИЗИРАНА ЕПОХА“. ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКИ РАКУРСИ
04.01.2021

Какво ни е нуждно, за да можем да ся ползувами от машините, както трябва? [1]

 

Поговорихми в някои минали броеве върху полезността на машините и казахми, че всякой народ, който иска да благоденствува, трябва да ги употреблява.

Но как можем ний, българите, да получавами пълна полза от тях? Да купувами ли тези машини все от другите народи? Да донасями ли машините за орание, за жънение, за косение, за влачение, за предение, за ткание и пр. от Англия, Франция, Германия или от Америка, както сми доносяли и сега доносями сукната, басмите, стъклата и множество други изделия? Да оставями ли другите да ни правят железници, параплуви и други неща, а ний да ги земами на готово? Все тъй ли трябва да постъпвами?

Решително отговарями, не, никак не. Наистина по-добре е да ги купувами от вън нежели никак да ги нямами, но много по-добре ще е, ако ся учим сами да ги правим нежели да ги купувами от другите народи. По този начин народът ще стане по-независим от другите и ще достигне до една степен на благоденствие.

Но някои ще попитат: „Как можем да придобием тези изкусни художества?“ Това питание е уместно и ний ще отговорим накъсо.

В просвещените държави има училища, в които младежите ся учат разни занаяти. Ний нямами такива училища, нито пък учители, които да преподават в тях. Но ученици за такива училища имами много. Ако да ся отвореше някъде в отечеството ни училище, в което да учат как ся топи и работи желязо, как ся правят игли, стъкло, чении, часовници и пр., то щеше незабавно да ся изпълни с усърдни ученици. Но що можем да сторим сега? Има две средства за постижение на тази цел. Ний можем да основем в отечеството си едно такова училище и да призовем някои чуждестранни учители, които да дават на учениците добри теоретически и практически познания от разните изкуства. Като свършат курса си, тези ученици да отиват по разни страни из отечеството ни и да стават изкусни мастори, еще и наставници на другите си братя. Или пък някои общини могат да изпратят младежи в Европа или в Америка да ся учат на разните занаяти, кой на какъвто е наклонен. Като свършат курса си, тези младежи да дойдат тука в отечеството си и да станат учители в художествени училища. Много наши младежи ся учат в чуждина, но не знаем колцина са ся предали на художествата. Повечето от тях ся учат за лекари, училите и списатели. Наистина народът ни има нужда от добри лекари, учители и списатели, но не трябва да ся забравя, че една от най-близките и най-необходимите му нужди е и нуждата за изкусни художници. Онези общини, които биха пратили и поддържали някои младежи, за да ся изучат някои художества, щяха да сторят голямо благодеяние на народа си. Ще има много пожертвования, но те стократно ще ся възнаградят.

Ц.

[1] Текстът е публикуван в седмичния вестник Зорница, I, 16, 1876, с. 62-63. Подписан е само с инициала Ц. Запазен е оригиналният правопис.

Текста подбра и обработи Владимир Игнатов.