За какво служи слънцето?

ЗА КАКВО СЛУЖИ СЛЪНЦЕТО?

УПОТРЕБИ НА ОБРАЗА В СПИСАНИЕ „ПЧЕЛИЦА“ НА ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ И МЯСТОТО МУ В СПИСАНИЯТА НАСЛЕДНИЦИ ОТ НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Яница Радева, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, България

WHAT IS THE SUN USED FOR?

USES OF THE IMAGE IN THE MAGAZINE “BEE” BY PETKO RACHOV SLAVEIKOV AND ITS PLACE IN THE MAGAZINES HEIRS IN MODERN AND RECENT TIMES

Yanitsa Radeva, SS. Cyril and Methodius National Library, Bulgaria

The text explores the role of the sun in Slaveykov’s magazine “Bee” and seeks its use in the Bulgarian revival notions of education, morality and patriotism. The role of this image in the Bulgarian children’s magazines, successors of Petko Slaveykov’s magazine, is also studied.

Keywords: Slaveykov, Constantinople, magazine, Bee, children

Първото детско списание в България „Пчелица, или ред книжки за децата“ започва да излиза през 1871 г. Неговият редактор Петко Р. Славейков го издава в Цариград. Отпечатването се осъществява в близост до едно от най-българските места в османската столица „Балкапанъ хан“ (Мевсим 2006)[1]. Срещу тежката му желязна врата се намирала книжарницата на Българското печатарско дружество „Промишление“, а недалеч от нея – печатницата на в. „Македония“ (Начов 1935 :102), където се печатат и другите издания на П. Р. Славейков. Намерението на издателя било „Пчелица“ да излиза в 12 книжки годишно. То има 350 абонати, които се оказват крайно недостатъчно за живота на списанието, и от него излизат само 7 броя. „Пчелица“ е еманация на възрожденското разбиране за възпитателната функция на книгата. Педагогическата роля на изданието най-кратко може да бъде определена като: усвояване на знания, възпитание в трудолюбие, послушание, християнство и патриотизъм (Петкова 2015: 81). За разлика от наследниците си „Пчелица“ не е заявено с насоченост към конкретна възрастова група и съгласно повелите на Просвещението – на всички читатели на списанието се гледа като деца, които следва на напуснат зоната си на непълнолетие. Още в първата книжка на „Пчелица“ Славейков обяснява целта на изданието и индиректно смисъла на името „никому на почек и на вяра няма да ся дава нито да ся изпраща ни един лист от книжките, защото като е целта на изданието им за поучение, умната, трудолюбива „Пчелица“ иска с пръв път още да даде един полезен урок на младите читатели: Да купуват потребното и да плащат за него в брой“ (Славейков 1871: 2).

В Славейковите представи пчелата присъства на символно равнище като образ на трудолюбието, израстването и доброто и чрез меда, който събира, − като досег до духовността. Отношението на Славейков към пчелата е почерпено и от библейските Притчи Соломонови[2] (6: 6–8) и от евангелските слова, които я представят като трудолюбива и благоразумна. Нравоучителни и поучителни текстове издателят на „Пчелица“ поставя на водещо място в списанието, винаги в началото на новия брой.

Връзката на пчелата от заглавието на списанието със слънчевата символика, която си поставям за цел да изследвам в настоящия текст, се забелязва на много равнища. На първо място, алюзията за сходствата е свързана с представата за горепоставеност, извисеност и божественост на двата образа. Както пчелата се отнася към божеството (Шевалие, Геербрант 1996: 272-273) като негова ипостаса, така и слънцето е източникът на всички небесни влияния – и в пряк, и в символен смисъл. Тук ще изследвам каква е ролята на слънцето и доколко този образ е застъпен по страниците на Славейковото списание „Пчелица“. Също така ще се питам за функционалната употреба на този образ, доколко той се вписва във възрожденската представя за възпитание, нравственост и патриотизъм. Необходимо е и ще бъде направено и сравнение с познавателния образ на слънцето, изграден от Славейков, и ролята на този образ в българските детски списания, наследници на Славейковата „Пчелица“. Това ще бъде направено с оглед проследяването възможните посоки на приемственост в списания за деца, като се използва образът на слънцето.

Образът на слънцето се появява още в първата книжка на сп. „Пчелица“. Споменаването му е веднага след уводните думи на Славейков, след като е изяснил мисията на списанието и ролята на добрата книгата и добрите вестници за нравственото възпитание на децата. Текстът е от богословските и нравоучителни публикации в списанието. Публикацията е озаглавена „Бог е творец мира“. И в другите материали, от които младите читатели могат да се образоват по вероучение, присъства слънцето. То е ключово във въпроса на автора „Кой“ е създал, направил, окачил, насадил и изобщо извършил всичко в света (кн. 4). Отговорът е Бог. Той е направил слънцето, месецът, земята. Той е наредил на слънцето да осветява и прави земята плодородна (кн. 6). В „Стражът на сиромаха“ на слънцето е отредена ролята да спомага на човека да получи чрез Бога всичко онова, от което се нуждае: „Ако искам по-голямо пространство, заран щом изгрее слънцето, и вечер еще когато блещят звездите, ето че ся намираме под най-блестящата завеса на небето, създаденото от Бога за человека“ (кн. 7). В тези текстове на Славейков слънцето бива свидетел и спомоществовател в осъществяване на божественото предопределение.

Наред с прякото му съотнасяне като част от божествения промисъл и възможност да се опише чрез него раят – като липса на необходимост от слънце, защото липсва и мрак (кн. 3), Славейков изключително точно, познавателно и ясно за непросветените си читатели обяснява мястото му като астрономически обект. Това Славейков прави в кн. 5 на „Пчелица“. Материалът му „Слънцето“ впечатлява с въвеждането на понятия като „посоки на света“ (изток и запад), на денонощните и сезонните цикли на слънцето, а най-важното Славейков го представя чрез достъпните по онова време факти. То е небесно тяло, което се върти около себе си, намира се на конкретно разстояние от Земята, има конкретни размери. Дадените от Славейков примери и фактология за слънцето откриваме в разширен вид и в излязлата на следващата година книга  „Земя и небо или какво нещо е земята и що има в нея и на нея и какво нещо са слънцето, месецът и звездити и как ся движят тий“ (1872) от Йоаким Груев. Очевидно и двамата ползват сходни или еднакви източници, за да образоват своите сънародници по въпросите на небесни тела, а Груев допълва, че за слънцето се знае много малко. „Наздраво се знае само, че светлината достига до земята ни много бръзо; тя достига до нас за осем минути и половина“ (Груев 1872: 22). След като въвежда читателите си в знанието за слънцето, Груев обяснява, че за луната се знае много повече, понеже се намира по-близо до земята и е по-добре разгледана от звездобройците. Подходящ пример за нивото на познанията за небесните тела и явления от възрожденския българин можем да намерим от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов, чието подзаглавие неслучайно насочва към обикновеното, общото, животът без нимбата на героичното и жертвеното. Подзаглавието „Галерия от типове и нрави български в турско време“ отвежда към стремежа за енциклопедичност на Възраждането, а събраните персонажи − „чичовците“ − формират пред тогавашните и съвременните читатели на повестта „общата картина, която чрез множеството герои, епизоди и сблъсъци пресъздава типовете и нравите на онова общество“ (Марков 1988: 484), всички онези, за които просветители като Петко Славейков и Йоаким Груев работят. Затова чрез тази творба ми се ще да дам пример за мястото на небесните тела в света на възрожденския човек. Не е трудно да си припомним, че героите на Вазов възприемат луната в съгласие с детската представа за света като живо същество и се опасяват дали няма да падне на главите им. В този смисъл, независимо от възприемането на Вазовата повест като организирана чрез напрежението между бурлескно и травестийно (Янев 1989: 108), тя ни напомня, че посочените от Славейков факти за слънцето в „Пчелица“ са нова информация не само за децата, но и за техните родители, още повече че книгата на Груев „Земя и небо или какво нещо е земята…“ не е адресирана към детска аудитория.

С „Понятия за замлеописание“ (кн. 7) Славейков продължава своето просвещение, като дава географски сведения за Земята, представени в характерния за Възраждането модел на въпросите и отговорите. Въпросите обхващат темите за океаните, реките, най-високата и най-ниската земна точка, като, разбира се, не забравя да посочи и формата, движението ѝ около слънцето, размерите, както и размери спрямо слънцето: „земята е един милион и 700 хиляди пъти по-малка от слънцето“.

Пряко свързани със слънцето са и понятията за светлина и за време, на които Славейков също обръща внимание в списанието си. Времето присъства чрез темата за часовниците. Редакторът публикува енциклопедичната статия „Часоказите“, в която накратко разказва историята на часовника, като започва изложението си със слънчевия часоказ (кн. 5) във Вавилон и завършва с Авраам Людовик Бергерт[3].

Освен статии с възпитателно и познавателно съдържание в „Пчелица“ П. Р. Славейков публикува и стихотворения за деца. Сред тях наред с преобладаващото присъствие на басните, заради поученията във финала, намират място и стихотворения, в които образът на слънцето е част от представата за обновяващата се природа. Такива стихотворения ще заемат водещо място в списанията, които ще наследят „Пчелица“ след Освобождението.

Идат гости сладкогласни

откъм юг със топлина;

както в първен в мраз не гасне

Слънчовата светлина.

(П. Р. Славейков, „Пролет“ – Славейков 1871: 38)

Нужно е да имаме предвид, че през изминалите 150 години представата за детето, както и за начина на преподаване на знания изключително много се е променила. От една страна, са нарастващият брой изображения, които списанието на Славейков не може да си позволи. В неговата „Пчелица“ има само две. От друга, са новите представи за детето и детството, новите норми, които съвременната държава избира като начин за възпитание.

Първото списание, на което ще се спра, за да потърся паралели и различия с „Пчелица“ от 1871 г., е „Пчелица“ от 1914 г. на Михаил Д. Николов. Списанието излиза с прекъсвания от 1914 до 1932 г. Между 1919 г. и 1930 г. не излиза, има общо шест годишнини. За разлика от „Пчелица“ на П. Р. Славейков то е илюстровано, а кориците на изданията от 30-те години са цветни. Друга важна отлика от „Пчелица“ от 1871 г. е неговата тематична насоченост. И то си поставя за цел да буди и приобщава децата към трудолюбие и нравственост, но средствата вече са други – Славейковата енциклопедичност е сведена до света на животните. Близост на новото списание със Славейковото са най-вече стихотворенията, които се пишат от дългогодишни сътрудници на списанието – Ек[атерина] Манчева, Трайко Симеонов. Преобладават белетристичните торби – български и преводни и адаптирани от руски, немски и английски. В късните издания откриваме и публикация от Николай Райнов. Методите за възпитанието са чрез разказаното в художественото слово, не с поучението, характерно за възрожденските текстове, а в по-късни издания на новата „Пчелица“ се появява нещо важно за детското списание – рубрика „Какво да си направим“, задачи за децата и място за публикации на техни собствени произведения.

Появило се след Балканските войни, списанието през първите четири години неминуемо е белязано от смъртта. Редакторът и неговите сътрудниците се опитват да обяснят на своите читатели войната и загубата. Теми на творбите са бедствията, бедността, раздялата. И тъкмо на този фон на мрак и безнадеждност рядката поява на слънцето е запомняща се и знакова. Ще отбележа някои от творбите „Към слънцето“ (1915, кн. 7, с. 4-7), „Славеят“ от Ст. Чешмеджиев (1919, кн. 3, с. 40-41), „Иванчо – острия вятър“ адаптация от немски З. Николова (1931 – 1932, кн. 6, с. 8-10). Във всички тях слънцето се явява мъдрият арбитър и утешител, само чрез него е възможно избавление от страданията и само то може да доведе съществото до телесна и душевна топлина. По тези свои характеристики образът се явява синонимен на божественото. Бог и добротата присъстват в списанието чрез разкази, които учат малките читатели на състраданието към бедните и наранените.

Друго издание, което ще разгледам накратко, е илюстрованото детско списание „Пчелица“, което излиза като приложение на „Жена и дом“ от 1938 г., а по-късно продължава съществуването си като вестник. И то твърде малко напомня на Славейковата „Пчелица“. И тук липсват поучителни истории и вероучение, но присъстват множество стихотворения, съобразени със съответния сезон, в който излиза, има приказки, енциклопедични материали, като авторите се опитват те да бъдат разказани на език, съобразен с възрастта на младите читатели. Също като списанието на Славейков и тук не е упомената възрастова група, но както изданието на Михаил Николов има конкурси за детски творби, рубрика „Забава и игри“, в която са включени занимателни задачи или са показани модели, които детето може да си изработи само с подръчни материали – хартия, конци и ножица, и които ще станат важна част от следващите поколения детски списания. В списанието има и друга новост –кръстословици. Също така е въведена рубрика „Поща“, чрез която списанието общува с читателите си. Тук се появява и изискването, което ще важи и за следващите детски списания, изпращаните творби от деца да бъдат наистина написани от децата: „Тези стихотворения ще бъдат ценни и добри само когато са написани от деца“. Прегледът показа, че онова, което ни интересува – ролята и образът на слънцето в списанието са много слабо застъпени („Сънища в зимна нощ“ от Младен Исаев).

Съвременните педагогически норми запознават децата със слънцето като астрономически обект на по-късна възраст от предучилищната, в която за пръв път се срещат с детското списание с помощта на възрастните. Вероятно това е и причината в съвременните детските списания, въпреки енциклопедичния характер на някои от статиите им, слънцето да е единствено герой от стихотворния или част от графични изображения. Така например като слънце е оформена кръстословица в един от най-новите наследници на Славейковото списание – „Пчелица“, бр. 4 от 2010 г. Споменатото списание чрез ученическите конкурси по страниците си се заявява като отворена сцена за ученици от I до XII клас. За финал ще спомена друго популярно детско списание, което, макар да не носи името на Славейковото, е сред най-предпочитаните от българските деца, това е „Бърборино“. В бр. 5 от 2021 г. по повод Деня на детето в него е публикувано стихотворението „Децата на планетата“. Финалът му − „Слънце, това не направи ли ти?/ А с какво оцветило си всички,/ като си нямаш четка с боички?“ − полага образа като приказен герой в детския свят, не и като небесно тяло. Изображението му също е в тази негова роля – усмихнато лице, участник в игрите на децата, които се люлеят на люлка от лъчите му.

Така от извор на живот и благонравие, нравственост и страхопочитание в „Пчелица“ от 1871 г., образът на слънцето постепенно отстъпва водещата си позиция. Днес, напълно разомагьосан, ролята на този трансцедентен участник и помощник в детския свят е иззета от феи, вълшебници, анимационни герои и в списанията за деца заема все по-периферно и декоративно място. Чрез него вече не се изказват нравствени послания към най-малките читатели, но все пак той устойчиво присъства в рисунките им, публикувани по страниците на списанията, било с антропоморфни черти, било като изгрев, залез или небесно тяло.

Цитирана литература

Груев, Йоаким. 1872. Земя и небо или какво нещо е земята и що има в нея и на нея и какво нещо са слънцето, месецът и звездити и как ся движят тий. Кн. 2. Виена: Книжарница Хр. Г. Данов и сие.

Марков, Георги. 1988. Смешното в една велика епоха. – В: Българската критика за Иван Вазов. София: Български писател.

Мевсим, Хюсеин. 2006. „Балкапанъ хан“ – българският микрокосмос в космополитния Цариград. − LiterNet, № 10 (83), 12.10.2006 , < https://liternet.bg/publish18/h_mevsim/balkapan-han.htm >, [дата на достъп: 01.02.2022].

Начов, Никола. 1935. Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност. София: Печатница Б. А. Кожухаров.

Петкова, Девора. 2015. Списание „Пчелица“ и опит за реконструкция на детския свят през Възраждането и началото на XX в. – Библиотека, кн. 4, 2015, с. 79-93.

Славейков, Петко. 1871. Към българчетата! – Пчелица, кн. 1, 1871, с. 1-2.

Славейков, Петко. 1871. Пролет – Пчелица, кн. 3, 1871, с. 38.

Шевалие, Жан, Ален Геербрант. 1996. Речник на символите. Т. 2. М – Я. София: Петриков.

Янев, Симеон. 1989. Пародийното в литературата (Пародийно и пародия в българската литература от Вазов до Смирненски). София: Наука и изкуство.

[1] „Балкапанъ хан“ е разположен в непосредствена близост до брега на Златния рог, респективно до тогавашното пристанище и митницата. Вътрешният двор на съоръжението, построено на доста голям самостоятелен парцел (87 x 52 м) и обградено от четири страни с улици, оформя почти правилен четириъгълник с размери 42 х 31 м. Към средата на 40-те години на XIX в. на неговите два етажа с общо 85-те кантори и 35-те дюкяна в двора се установяват български търговци и гайтанджии от Калофер, Клисура и Копривщица и абаджии от Сливен (по Мевсим 2006).

[2] „Иди при пчелата и де научи, как е трудолюбива труда ѝ употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.“ (Притчи Соломонови 6: 6-8), „Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът ѝ е най-добър от сладините“  (Премъдрост на Иисуса, Син Сихаров 11:3).

[3] Вероятно П. Р. Славейков има предвид Авраам-Луис Брег (1747 – 1823), френски часовникар от швейцарски произход, известен като изобретател на ръчния часовник, създател на марката Breguet (Бреге́).

Яница Радева е доктор по литература. Автор е на монографията „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“, на стихосбирките „Друг ритъм“ (2003) и „Кошерът на думите“ (2012), на романите „Бонбониерата“ (2011), „Сезонът на Йоана“ (2015), „Пътят към Тива“ (2017), „Поздрави от Хадес“ (2020). Научните ѝ интереси са в областта на съвременната българска литература. Съсъставител е на сборника „De profundis, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова“ (2018). Има публикации върху пространствата на принуда и литературния им образ през Възраждането. Публикува оперативна критика. Била е гост редактор на „Литературен вестник“.

E-mail: yanitsa.radeva@gmail.com